Няколко думи за образователната система, тъй като е различна от нашата.
Лекциите са около десет на седмица, на теория с продължителност един час, на практика около 40 минути. Даскалът влиза, изгубва пет-десет минути да си намери презентацията, после застава пред класа, изпява си лекцията и си тръгва. Добрите даскали не четат слайдовете си. Още по-добрите разбират какво ги питаш (когато имаш въпрос) и успяват да ти скалъпят отговор. Средна посещаемост: по-малко от половината клас.
Системата разчита може би на 90% на самообучението. Само с информацията от лекциите студентът няма да успее да си направи курсовата дори за тройка, камо ли да си мине изпитите.
За изпитите и курсовите: обикновено годишната оценка за всеки предмет се образува 50% от курсовите за годината (една, две или три) и 50% от изпита на края на годината; изпитите са с външно оценяване и по правило са по-трудни.
13 март 2011 г.
2 март 2011 г.
MMBU
В Тери Пратчетовия Свят на диска страната Überwald отговаря на Източна Европа. За географите (не тези от Überwald — ако въобще съществуват) това са непознати земи; ето защо когато съставят карта на света в празнината, където би трябвало да е Überwald, просто изписват съкращението MMBU — Miles and Miles of Bloody Überwald.
Светът на диска не се отдалечава особено от действителния. За единия от другарчетата ми англичани България беше северна страна, окована във вечен студ, в която мъжете ходят с калпаци. Казах му да понаучи нещо за мястото, откъдето идвам; той ме попита дали сме мюсюлмани, показвайки ми снимка на катедралата във Варна. Дали това ми другарче е било изключение? Надали. Другите нямаха дори и основна представа за България.
Разбира се, това са връстниците ми. За професора ми по морска география и икономика благоденствието на Източна Европа се осланя на евтини хотели и проституция — на по-добрите места. А тези по-добри места са малобройни петънца, другото е "deep Eastern Europe" — там, където никога не искаме да отиваме, земите, за които най-добре да забравим.
Но нещата се променят. От българите-първокурсници дочувам, че сред техните английски другарчета страната ни е позната с корупцията и "Sunny Beach". Съмнява ме обаче дали второто биха могли да го посочат на картата на Европа. Но едва ли е болка за умиране.
Светът на диска не се отдалечава особено от действителния. За единия от другарчетата ми англичани България беше северна страна, окована във вечен студ, в която мъжете ходят с калпаци. Казах му да понаучи нещо за мястото, откъдето идвам; той ме попита дали сме мюсюлмани, показвайки ми снимка на катедралата във Варна. Дали това ми другарче е било изключение? Надали. Другите нямаха дори и основна представа за България.
Разбира се, това са връстниците ми. За професора ми по морска география и икономика благоденствието на Източна Европа се осланя на евтини хотели и проституция — на по-добрите места. А тези по-добри места са малобройни петънца, другото е "deep Eastern Europe" — там, където никога не искаме да отиваме, земите, за които най-добре да забравим.
Но нещата се променят. От българите-първокурсници дочувам, че сред техните английски другарчета страната ни е позната с корупцията и "Sunny Beach". Съмнява ме обаче дали второто биха могли да го посочат на картата на Европа. Но едва ли е болка за умиране.
Абонамент за:
Публикации (Atom)