Плимут е най-големият град (но не и столица) на графство Девън. Това се води една от най-бедните области в Англия и като цяло югозападната част на страната е икономически изостанала. Това може да се види дори от самия град — въпреки че е бил изравнен със земята от немците по време на Втората световна и са имали възможност да го престроят изцяло, Плимут е град с тесни улички и грозновати еднообразни къщурки. Единствената по-забележителна сграда е Роланд Левински, помещаваща факултета по изкуства към университета.
Туземците масово пушат и като цяло изглеждат потиснати. Безработицата е голяма — тъй като основният поминък е туризмът, работа има само лятото. Важно последствие е, че намирането на почасова работа през учебната година е трудно, докато през летните месеци е обратното.
Това е ако говорим за нормална работа. Иначе около Плимут има разни фабрики, експлоатиращи труда на нелегални работници (кюрди, араби, сомалийци), както и на легални, но незнаещи английски (поляци, латвийци, румънци). Условията на работа не са добри, но има и предимства — смените (осемчасови) са когато и колкото поискаш, като плащат (към 40 паунда) на ръка няколко дена след като смяната е взета. Бях пробвал в една такава фабрика в началото на втората си година. Втора смяна не взех, работата беше тежка. Но е добре да се знае, че има и такава възможност.
26 април 2011 г.
24 април 2011 г.
Изпитите
Изпитите се провеждат на края на годината, по време на летния семестър. Съставляват между 50% и 70% от годишната оценка по предмета. Като цяло това е единственото време през учебната година, когато съм натоварен и имам да уча сериозно.
Обикновено има по един изпит за всеки предмет, т.е. общо 6 (третата година дипломната работа се води като отделен предмет, така че изпитите са 5). На изпита обикновено се дават по 6 въпроса, от които трябва да се отговорят 3. Времетраенето е 2 часа за изпитите през първите две години и 3 часа — за тези през третата година. Самите въпроси рядко са конкретни, така че има какво да се пише по тях; очакваната дължина на отговора е поне две страници. В отговора трябва да се споменава откъде сте научили информацията, която сте написали (трябва да са referenced). Освен това, трябва да сте уведомени за последните събития от индустрията, тъй като често въпросите са свързани с тях. Оценяването е вътрешно и външно.
Някои даскали подсказват малко какво ще се падне на техните въпроси от изпита. Особено добронамерен е единият от основните ни лектори (преподава ни и трите години), който се води нещо като класен. Преди три години по време на преговорната лекция, искайки да покаже предногодишния изпит, "по погрешка" е отворил файла с изпита за 2009. Разбира се, има и такива, които не помагат по никакъв начин, даже объркват.
Обикновено има по един изпит за всеки предмет, т.е. общо 6 (третата година дипломната работа се води като отделен предмет, така че изпитите са 5). На изпита обикновено се дават по 6 въпроса, от които трябва да се отговорят 3. Времетраенето е 2 часа за изпитите през първите две години и 3 часа — за тези през третата година. Самите въпроси рядко са конкретни, така че има какво да се пише по тях; очакваната дължина на отговора е поне две страници. В отговора трябва да се споменава откъде сте научили информацията, която сте написали (трябва да са referenced). Освен това, трябва да сте уведомени за последните събития от индустрията, тъй като често въпросите са свързани с тях. Оценяването е вътрешно и външно.
Някои даскали подсказват малко какво ще се падне на техните въпроси от изпита. Особено добронамерен е единият от основните ни лектори (преподава ни и трите години), който се води нещо като класен. Преди три години по време на преговорната лекция, искайки да покаже предногодишния изпит, "по погрешка" е отворил файла с изпита за 2009. Разбира се, има и такива, които не помагат по никакъв начин, даже объркват.
20 април 2011 г.
Чистота по английски
Тъй като в университета има много международни студенти, възможно е така и да не се случи да имате съприкосновение с англичани. Но ако решите да живеете с такива, я от любопитство, я от принуда (ако живеете в общежитието е почти сигурно, че ще се случи), бъдете предупредени за чистоплътността на туземците.
Това, което прави впечатление на всички — сякаш единствено американците не се впечатляват особено — е начинът на миене на чинии. Стъпките са следните:
1. Напълнете мивката с вода; не забравяйте, че имате отделни кранчета за топла и студена — въпреки че топлата не е задължително да работи във всяка къща.
2. Добавете една супена лъжица веро; разбъркайте с ръка, за да се получи пяна.
3. Вземете някоя от мръсните чинии — наоколо би трябвало да е пълно с такива.
4. Потопете чинията във водата и я извадете. Ако има някое по-голямо петно мръсотия, можете да си послужите с гъбичката, след което потапяте и вадите отново.
5. Ако подлежащото на миене са прибори — хващате една шепа и третирате като чиния.
6. Измитите съдове и прибори оставяте да изсъхнат. Стичащата се по тях пяна доказва, че са чисти.
7. Повтаряте стъпки 3-6 докато пяната свърши. Добавяте още една супена лъжица веро и продължавате да миете докато вече няма мръсни кухненски пособия в полезрението ви.
8. Вземате гъбичката, с която сте потърквали чиниите, и, топейки я във водата, почиствате плотовете и масата.
Разбира се, това е процедурата, която се следва и в заведенията. Мръсните чаши правят впечатление само първите няколко месеца.
Хигиенните им привички не се ограничават до кухнята. Сред крилатите фрази, които съм чувал, са "Дънки не се перат", "Слънцето и чистият въздух убиват микробите" и "What? You just had a shower yesterday!".
Това, което прави впечатление на всички — сякаш единствено американците не се впечатляват особено — е начинът на миене на чинии. Стъпките са следните:
1. Напълнете мивката с вода; не забравяйте, че имате отделни кранчета за топла и студена — въпреки че топлата не е задължително да работи във всяка къща.
2. Добавете една супена лъжица веро; разбъркайте с ръка, за да се получи пяна.
3. Вземете някоя от мръсните чинии — наоколо би трябвало да е пълно с такива.
4. Потопете чинията във водата и я извадете. Ако има някое по-голямо петно мръсотия, можете да си послужите с гъбичката, след което потапяте и вадите отново.
5. Ако подлежащото на миене са прибори — хващате една шепа и третирате като чиния.
6. Измитите съдове и прибори оставяте да изсъхнат. Стичащата се по тях пяна доказва, че са чисти.
7. Повтаряте стъпки 3-6 докато пяната свърши. Добавяте още една супена лъжица веро и продължавате да миете докато вече няма мръсни кухненски пособия в полезрението ви.
8. Вземате гъбичката, с която сте потърквали чиниите, и, топейки я във водата, почиствате плотовете и масата.
Разбира се, това е процедурата, която се следва и в заведенията. Мръсните чаши правят впечатление само първите няколко месеца.
Хигиенните им привички не се ограничават до кухнята. Сред крилатите фрази, които съм чувал, са "Дънки не се перат", "Слънцето и чистият въздух убиват микробите" и "What? You just had a shower yesterday!".
Абонамент за:
Публикации (Atom)