19 октомври 2011 г.

Равносметката

Днес дипломата ми е пристигнала по пощата. Тънък лист хартия А4 с герба на университета и няколко кратки реда с името, оценката и специалността ми, следвани от два-три подписа. Минималистичен дизайн. И отношение.

Нека направя една равносметка. Какво ми донесе тази бакалавърска програма? Знания? Да, научих някакви нови неща, но определено не мисля, че тези неща имат нужда от толкова много време, за да бъдат научени. Реално това би трябвало да бъде едногодишна програма.

Работа? Все пак това е причината хората да следват бизнес специалности: за да бъдат по-ценени на пазара на труда. Но ето, че завърших с най-високата възможна оценка и понастоящем, четири месеца след края на учебните занятия, съм обратно във Варна. Излиза, че със или без диплома работа в морската индустрия не мога да си намеря.

Какво ми отне тази бакалавърска програма? Възможността да следвам нещо друго за това време, с тези средства.

За заключение: ако въпросът ви е „Морски бизнес и логистика в Плимут?“, отговорът ми е „само ако много добре знаете какво правите“.

5 май 2011 г.

Когато си в Рим, ставаш като римляните

От неформална родна реч към формална чужда реч.
От предпредпоследния седми етаж към последния втори етаж.
От използване на градски транспорт към стигане навсякъде пеша.
От четири годишни времена към еднообразно променливо време.
От множество роднини, приятели и познати към затворен приятелски кръг.
От живеене предимно навън към живеене предимно вкъщи.
От времето като кръговрат към времето като права с отсечки.
От черното познато море към черното чуждо море.

Взаимствано от статия от блога на съученичката ми (от Сингапур) Алисия Тан.

26 април 2011 г.

Go (South)West

Плимут е най-големият град (но не и столица) на графство Девън. Това се води една от най-бедните области в Англия и като цяло югозападната част на страната е икономически изостанала. Това може да се види дори от самия град — въпреки че е бил изравнен със земята от немците по време на Втората световна и са имали възможност да го престроят изцяло, Плимут е град с тесни улички и грозновати еднообразни къщурки. Единствената по-забележителна сграда е Роланд Левински, помещаваща факултета по изкуства към университета.

Туземците масово пушат и като цяло изглеждат потиснати. Безработицата е голяма — тъй като основният поминък е туризмът, работа има само лятото. Важно последствие е, че намирането на почасова работа през учебната година е трудно, докато през летните месеци е обратното.

Това е ако говорим за нормална работа. Иначе около Плимут има разни фабрики, експлоатиращи труда на нелегални работници (кюрди, араби, сомалийци), както и на легални, но незнаещи английски (поляци, латвийци, румънци). Условията на работа не са добри, но има и предимства — смените (осемчасови) са когато и колкото поискаш, като плащат (към 40 паунда) на ръка няколко дена след като смяната е взета. Бях пробвал в една такава фабрика в началото на втората си година. Втора смяна не взех, работата беше тежка. Но е добре да се знае, че има и такава възможност.

24 април 2011 г.

Изпитите

Изпитите се провеждат на края на годината, по време на летния семестър. Съставляват между 50% и 70% от годишната оценка по предмета. Като цяло това е единственото време през учебната година, когато съм натоварен и имам да уча сериозно.

Обикновено има по един изпит за всеки предмет, т.е. общо 6 (третата година дипломната работа се води като отделен предмет, така че изпитите са 5). На изпита обикновено се дават по 6 въпроса, от които трябва да се отговорят 3. Времетраенето е 2 часа за изпитите през първите две години и 3 часа — за тези през третата година. Самите въпроси рядко са конкретни, така че има какво да се пише по тях; очакваната дължина на отговора е поне две страници. В отговора трябва да се споменава откъде сте научили информацията, която сте написали (трябва да са referenced). Освен това, трябва да сте уведомени за последните събития от индустрията, тъй като често въпросите са свързани с тях. Оценяването е вътрешно и външно.

Някои даскали подсказват малко какво ще се падне на техните въпроси от изпита. Особено добронамерен е единият от основните ни лектори (преподава ни и трите години), който се води нещо като класен. Преди три години по време на преговорната лекция, искайки да покаже предногодишния изпит, "по погрешка" е отворил файла с изпита за 2009. Разбира се, има и такива, които не помагат по никакъв начин, даже объркват.

20 април 2011 г.

Чистота по английски

Тъй като в университета има много международни студенти, възможно е така и да не се случи да имате съприкосновение с англичани. Но ако решите да живеете с такива, я от любопитство, я от принуда (ако живеете в общежитието е почти сигурно, че ще се случи), бъдете предупредени за чистоплътността на туземците.

Това, което прави впечатление на всички — сякаш единствено американците не се впечатляват особено — е начинът на миене на чинии. Стъпките са следните:

1. Напълнете мивката с вода; не забравяйте, че имате отделни кранчета за топла и студена — въпреки че топлата не е задължително да работи във всяка къща.
2. Добавете една супена лъжица веро; разбъркайте с ръка, за да се получи пяна.
3. Вземете някоя от мръсните чинии — наоколо би трябвало да е пълно с такива.
4. Потопете чинията във водата и я извадете. Ако има някое по-голямо петно мръсотия, можете да си послужите с гъбичката, след което потапяте и вадите отново.
5. Ако подлежащото на миене са прибори — хващате една шепа и третирате като чиния.
6. Измитите съдове и прибори оставяте да изсъхнат. Стичащата се по тях пяна доказва, че са чисти.
7. Повтаряте стъпки 3-6 докато пяната свърши. Добавяте още една супена лъжица веро и продължавате да миете докато вече няма мръсни кухненски пособия в полезрението ви.
8. Вземате гъбичката, с която сте потърквали чиниите, и, топейки я във водата, почиствате плотовете и масата.

Разбира се, това е процедурата, която се следва и в заведенията. Мръсните чаши правят впечатление само първите няколко месеца.

Хигиенните им привички не се ограничават до кухнята. Сред крилатите фрази, които съм чувал, са "Дънки не се перат", "Слънцето и чистият въздух убиват микробите" и "What? You just had a shower yesterday!".

13 март 2011 г.

Системата

Няколко думи за образователната система, тъй като е различна от нашата.

Лекциите са около десет на седмица, на теория с продължителност един час, на практика около 40 минути. Даскалът влиза, изгубва пет-десет минути да си намери презентацията, после застава пред класа, изпява си лекцията и си тръгва. Добрите даскали не четат слайдовете си. Още по-добрите разбират какво ги питаш (когато имаш въпрос) и успяват да ти скалъпят отговор. Средна посещаемост: по-малко от половината клас.

Системата разчита може би на 90% на самообучението. Само с информацията от лекциите студентът няма да успее да си направи курсовата дори за тройка, камо ли да си мине изпитите.

За изпитите и курсовите: обикновено годишната оценка за всеки предмет се образува 50% от курсовите за годината (една, две или три) и 50% от изпита на края на годината; изпитите са с външно оценяване и по правило са по-трудни.

2 март 2011 г.

MMBU

В Тери Пратчетовия Свят на диска страната Überwald отговаря на Източна Европа. За географите (не тези от Überwald — ако въобще съществуват) това са непознати земи; ето защо когато съставят карта на света в празнината, където би трябвало да е Überwald, просто изписват съкращението MMBU — Miles and Miles of Bloody Überwald.

Светът на диска не се отдалечава особено от действителния. За единия от другарчетата ми англичани България беше северна страна, окована във вечен студ, в която мъжете ходят с калпаци. Казах му да понаучи нещо за мястото, откъдето идвам; той ме попита дали сме мюсюлмани, показвайки ми снимка на катедралата във Варна. Дали това ми другарче е било изключение? Надали. Другите нямаха дори и основна представа за България.

Разбира се, това са връстниците ми. За професора ми по морска география и икономика благоденствието на Източна Европа се осланя на евтини хотели и проституция — на по-добрите места. А тези по-добри места са малобройни петънца, другото е "deep Eastern Europe" — там, където никога не искаме да отиваме, земите, за които най-добре да забравим.

Но нещата се променят. От българите-първокурсници дочувам, че сред техните английски другарчета страната ни е позната с корупцията и "Sunny Beach". Съмнява ме обаче дали второто биха могли да го посочат на картата на Европа. Но едва ли е болка за умиране.